ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ
за оформяне на предлаганите за публикация в „Българско списание по психология“ ръкописи
1.”Българско списание по психология” е печатен орган на Дружеството на психолозите в България, чрез който се популяризират постиженията на психологическата наука и практика у нас, като се стимулира поддържането на високо научно ниво.
2. В списанието се публикуват статии от български и чужди автори, които представят всички области на психологията и гранични с нея науки.
3. В списанието се приемат статии на български и английски език.
4. Използваните термини и понятия следва да отговарят на научната конвенционалност и да имат терминологична еднозначност. Когато се въвеждат термини от чужди езици, следва да се търси техния максимално еднозначен и близък до оригинала български еквивалент. При наличието на съмнения и трудности при превода е добре в скоби да се дава оригиналния термин на съответния език. Въвеждането на нови термини и понятия предполага задължителното им обяснение и ясно дефиниране.
5. Предлаганите за публикация ръкописи се оформят структурно, като всеки раздел, с изключение на теоретичната постановка, се озаглавява.
Общи за всички статии раздели са следните:
Заглавие на статията: Заглавието отразява основната идея на статията и ясно обозначава проблема, който се разглежда, в обем от едно изречение.
Име на автора: Изписват се цялостно личните и фамилни имена на авторите. В бележка под черта се посочва местоработата на всеки и адрес за комуникация.
Резюме: Статиите се придружават от резюме на български и английски, като на английски език се посочват заглавието и имената на авторите, а в статиите на английски език заглавието и имената на авторите пред резюмето се превеждат на български. Накратко в него се представят: постановка, цел, метод, резултати, заключение. Максимален обем – 120 думи.
Ключови думи: До 5.
Теоретична постановка: Този раздел изпълнява функции на въведение. Краткият обзор на литературата по представения в публикацията проблем следва да го дефинира ясно и да насочва към изследваното явление и хипотеза. Изискванията за цитирането на литературните източници са посочени в раздела за техническо оформление.
Литература: В списъка на използваната литература се включват само упоменати в статията източници. Те се подреждат по азбучен ред на фамилните имена на първите автори, като първо се изброяват източниците на кирилица, а след това – на латиница. При цитиране на повече от едно заглавие от един и същи автор, източниците се подреждат хронологично, като на първо място се поставят неговите самостоятелни публикации.
Изисквания за библиографско описание на литературните източници: Препоръчително е придържането към БДС 17377 – 96 за библиографско цитиране и оформяне на списък на цитираната литература.
А) Редът на библиографското описание е следният: имена на авторите, изписани в инверсия (фамилно, инициали на собственото и бащиното). При повече от трима автори се посочват имената на първите трима и се добавя “ и др. “ или “et al.“. След имената на авторите се посочва година на издаване, обособена с кръгли скоби, заглавието на статията или непериодичното издание. Когато цитираната публикация е част от сборник с доклади, се посочва годината и датата след издателството. Следват издателските данни – място на издаване ( изписва се в пълна форма), издателство, страници. Несамостоятелни части (томове, глави, раздели) , ако са номерирани, озаглавени или обособени по някакъв начин, се посочват след сведенията за изданието като цяло. Публикации, включени в непериодични и периодични издания ( статии, рецензии и др. п. ) се описват, като след сведенията за тях се дават сведения за източника, разграничени със знака (//).
При материали, ползвани от Internet, освен адреса се посочва и датата, на която са изтеглени.
Б) Заглавията на списанията и книгите се изписват с различен курсив.
В) Пунктуация: Точка се поставя след авторите пред годината, мястото на издаване, страници на книга. Запетая се използва за отделяне на повече от един автор, пред издателството и пред годината на издаване, пред номерата (томове, броеве, части), датите и пред страници от – до. Две наклонени ( // ) заменят знаците тире и предлозите ( “ В: “, “ In: “ ).
Примери:
Непериодични издания:
Манова – Томова, В. (1974) Психологическа диагностика на ранното детство. София, Нар. просвета.
Джонев, С. ( 2001) Социална организация. Том 1 – 3. София, Софи – Р.
Герганов, Е., Кючуков, Хр. (1999) Образователни нагласи на ромите в България. София, Изд. Тилия.
Статии:
Стойчева, К., Силгиджиян, Х. (1999) Толерантност към неопределеност и Аз – образ при юноши. Българско списание по психология, № 1 – 2, с. 89 – 102.
Русинова, В., Стоицова, Т., Печева, Е. и др. (1999) Теоретичен анализ на лидерството в психологията. Българско списание по психология, № 1 – 2, с. 5 – 14.
Cermak, Sh., Daunhauer, L. (1997) Sensory Processing in the Postinstitutional child. The American Journal of Occupational Therapy,Vol. 51, 7, p. 500 – 507.
Самостоятелно оформени части от непериодични издания ( монографии, сборници ):
Curry, J., Murphy, L. (1997) Comorbidity of anxiety disorders. In: March, J. ( Ed. ) Anxiety disorders in children and adolescents. New York,Guilford, p. 301 – 317.
Александрова, Н. Специфика на субектността през късните етапи на онтогенеза. Сб. научни доклади “ III национален конгрес по психология”. София, Софи – Р, 28 – 30 октомври 2005, с. 15 – 19.
6. Статии, които съдържат емпирични данни. Освен общите раздели те включват още:
Метод: Включва описание на извадката, подробно изложение на използваните методи, инструментариум, процедура на изследването, статистически методи.
Резултати: Излагат се основните резултати, придружени от таблици, графики или друг илюстративен материал, който допълва изложените в текста. Акцентира се върху статистически оценени данни.
Обсъждане: По преценка на автора този раздел може да бъде включен при изложение на резултатите. В него се прави теоретичен анализ, интерпретация и аргументация на резултатите, установява се връзката им с хипотезата на изследването, сравняват се собствените резултати с тези на други изследователи. Обсъждането завършва със съответни научни изводи.
Заключение: Съдържа кратко обобщение и приносите от направеното изследване.
7. Теоретични статии. Очертават концепция, оригинално разработена от автора или представят нови методологични подходи. Допустимо е изложение на емпирични данни, ако имат пряко отношение към обосноваването на дадено теоретично твърдение. Тезата на автора се извежда от обзор на проучвания върху даден проблем и теоретичните подходи с критичен анализ. Имат свободна структура, като при описанието им е препоръчително авторите да спазват следните принципи: ясно и достъпно изложение на методологията; очертаване на проблемите, които новият подход разрешава; оценка на приложимостта и ограниченията на разглеждания подход; практически указания за прилагане.
8. Обзорни статии. Базират се на анализ на обширен брой научни публикации по даден проблем, като следва да се очертаят основните насоки на развитие на изследванията в дадена област, тяхното съвременно състояние и направят съответстващите изводи.
9. Статии, описващи нови изследователски методи. Описанието на методите да е съобразено с одобрените от Дружеството на психолозите в България стандарти.
10. Статии, описващи и анализиращи случаи от практиката: Случаят да бъде съотнесен с определена парадигма при строго спазване на принципите на професионалната етика.
11. Рецензии на книги: Да отговарят на общоприетите изисквания за рецензиране на монографии.
12. Материалът за публикация се предлага на дискета или диск, съдържащи публикацията на файл със следното техническо оформление:
- Шрифт – Times New Roman 12
- Page Setup – Top: 2,5 сm, Bottom: 2,5 сm, left: 2,5 сm, Right: 2,5 сm;
- Paper Size – A4;
- Line Spacing – Single; 1,5 lines
- First line : 1,5 cm
- Заглавие – Font Size 14, Center, Bold;
- Празен ред;
- Имена на авторите: собствено, фамилно;
- Празен ред;
- Резюме на български – Font Size 10
- Празен ред
- Заглавие на статията, имена на авторите и резюме на английски – Font Size 10
- Празен ред;
- Текст на статията – Font Size 12
- След литературата – трите имена на авторите с научно звание и научна степен, месторабота, телефон, e – mail
- Илюстрациите да бъдат интегрирани в текста, да имат номерация и наименование – под тях, центрирано;
- Таблиците да имат номерация и наименование – над тях, подравнени вляво
- Цитираната в текста литература да се означава в скоби с фамилията на автора (авторите) и годината на публикацията – например: (Стоянов, 2003). Ако авторите са повече от един, при първото позоваване се изписват фамилните имена на всички съавтори, а при всяко следващо – само на първия автор с добавяне на ,, и съавт. “ или ,, и кол. “ ( в англоезичен текст ,, et al. “ );
- Цитираната в края литература да се описва съгласно посочените библиографски изисквания;
- Страниците да не се номерират
Дискетата да бъде придружена от печатно копие в един екземпляр.
13. Статиите могат да бъдат в обем до 20 печатни страници, включително илюстративните материали и цитираната литература. Авторите носят пълна отговорност за съдържанието на материалите. Те се одобряват за публикуване след рецензиране. Ръкописи не се връщат.
